Полезни съвети

Зимните гуми

Гумите, предназначени специално за използване през зимата, датират още от началото на ХХ век, но по-широката им употреба започва значително по-късно. В продължение на дълги години зимните гуми изглеждат като копие на тракторните и се отличават от стандартните модели по масивните протекторни блокове – те обаче са по-шумни, твърди и с доста посредствени според днешните стандарти характеристики. Мнозина и днес смятат, че огромния протекторен блок означава отлично поведение върху сняг, но то е напълно погрешно – гумите с големи протекторни блокове обикновенно са предназначени за кален терен. Истинският пазарен пробив в областта на зимните гуми настъпва с конструирането на протектор от специални меки и непроменящи характеристиките си при ниски температури смеси, както и със създаването на технологията за изработване на блокове с множество малки процепи. Днес този тип гуми може да се познае по знака M+S, означаващ mud & snow.

Употребата на тези гуми не става наложителна чак когато завали сняг – още с падане на температурите под 7 градуса независимо от това, дали вали сняг, или не, летните гуми започват да губят качествата си. В никакъв случай обаче не се препоръчва да се оборудва автомобилът със зимни и летни гуми едновременно, а в някои страни като Франция и Австрия това е абсолютно забранено. Истинска сигурност на пътя в такива условия може да се постигне единствено чрез използването на качествени зимни гуми. Знакът „планина със снежинка в нея”, който бихте могли да видите на страниците на някои от гумите, се използва като допълнително обозначение на този тип гуми и означава, че са преминали през всички необходими според законодателството на Канада и САЩ тестове.

Смесите, от които са изработени летните гуми, започват да губят свойствата си при температури под седем градуса. За разлика от тях зимните гуми се произвеждат от специални смеси, съдържащи значително повече естествен каучук и повече силика, които остават значително по-меки и следователно с по-добро сцепление при ниски температури. Традиционната конфигурация с блокови повърхности има за задача да осигури сцеплението на сухо, а широките канали – да отвеждат водата при движение върху мокра повърхност или при температури, при които ледът и снегът се стопяват от натиска на зимните гуми и също образуват воден слой. Освен това обаче зимните гуми имат хиляди малки прорези в блоковите конструкциисъс специфична, обикновенно зигзагообразна форма, която прави дължината им значително по-голяма. При движение върху снежна покривка задачата им се състои в това, да се впият като нокти в нея и така да осигурят сцеплението на гумата. Освен това под „ноктите” се задържа част от снега, който се слепва със снега под протектора(сцепление сняг-сняг), а след като съответнителамели се отделят от повърхността, те освобождават снега, който е навлязъл в тях. В значителна част от модерните гуми ламелите (от типа 3D) са така изработени, че не са зигзагообразни само по хоризонтала, но и по вертикала. Идеята на това решение е при движение върху снежна покривка те да извършват пълноценно работата си, а при движение върху твърда повърхност да се „самозаключват”, като по този начин не само да увеличават контактната повърхност, но и намаляват износването си.

Тук е особено важно да се отбележи, че от изключително голямо значение е зимните гуми да са напомпани до подходяшото налягане, за да запазят качествата си.

Повсеместна заблуда е, че може да се подменят гумите само на две от колелата – например на задвижващите предни. В конкретния случай силно се дестабилизира задната част на автомобила, която образно казано се стреми да се завърти около предната. За да разберете смисъла от това твърдение, вземете едно детско автомобилче, с помоща на ластик блокирайте предните колела и го засилете с ръка. След това блокирайте задните колела по същия начин. Ще забележите, че във втроия случай автомобилчето силно се завърта. Каквото и да говорим, просто е задължително и четирите ви колела да бъдат оборудвани със зимни гуми.