Полезни съвети

Първите автомобилни гуми

Първите автомобилни гуми, първоначално имат форма на голям цилиндричен маркуч. През 1904г. обаче те вече разполагат с шарка на протектора, а добавянето на сажди ги прави по-твърди и издържливи и им придава типичният черен цвят. През 20-те години гумата вече разполагала с носещо тяло, изработено от памучни тъкани, а в средата на същото десетилетие се появява и балонната гума, в която налягането е намалено от 5 на 3 бара, с което значително се подобрява комфортът на возене. Този вид гума от своя страна е последван през 40-те години от супербалонната гума, която съдържа повече въздух и създава още повече комфорт.

До 70-те години на ХХ век обаче всички гуми все още са диагонални. Те се състоят от известен брой пластове, в тъканта на които изграждащите нишки се съчетават с гума, а целите пластове „загръщат”носещия метален обръч. Броят на пластовете от своя страна се определя от товароносимостта на гумата. Отделните пластове са кръстосани диагонално (оттук идва и името им) под определен ъгъл, от който зависят стабилността и комфортът. По-големият ъгъл например осигурява по-комфортно возене, а по-малкият гарантира стабилност при спортни автомобили. И днес някои производители на гуми за строителна техника, която се движи бавно, предпочитат диагоналната структура, която поради здравите кръстосани слоеве си остава по-издържлива на товарене. Както ще видим по-нататък, поради триенето между пластовете този вид гуми не са подходящи за високи скорости, при неравности и високоскоростни завои силно се деформират и нямат достатъчно контактна площ.

В началото на 50-те години радиалната гума е изобретена от Michelin. Замяната на диагоналните с радиални гуми обаче започва масово едва през 70-те години. Диагоналните гуми започват да намаляват прогресивно, а малко след това започват да се появяват нископрофилните гуми – първоначално със 70-процентен профил, а след това с 60- и 50-процентен. Днес могат да се видят и спортни гуми с индекс на височината, по-нисък от 25%.

В зората на еволюцията на гумите носещата конструкция е изградена от обвита с гума плетена тъкан. Тя обаче има сериозен проблем – между кръстосаните нишки се създават силни сили на триене, в резултат от което гумата се нагрява, а трайността и намалява. През 1923г. Continental вече въвежда тъкани, в които нишките са разположени в една посока.

Съвременната автомобилна гума е сложна смес от компоненти, зависещи от предназначението и цената и. Средностатистическата радиална автомобилна гума с метален пояс обаче може да се дефинира като съдържаща:

При гумите за товарни автомобили относителният дял на синтетичния каучук е значително по-малък, но се увеличава количеството на саждите, стоманата и добавките.

Различните видове каучук се смесват в зависимост от съответните нужди – някои от тях са изключително устойчиви на опън, запазват качествата си във времето, имат висока устойчивост на молекулната структура – такъв например е естественият каучук и стирен бутадиенът. Естественият каучук също така е устойчив на износване при триене, докато някои синтетични продукти като хлорбутила издържат на високи температури.

Благодарение на компютри и съответните софтуерни продукти кострукторите на гуми могат да дозират естествените и синтетичните компоненти на сместа в зависимост от предназначението и да прибавят при производството съответните стабилизиращи вещества в различни пропорции.

Една състезателна гума, например от Формула 1, има различна структура от конвенционалните поради спецификацията на своята употреба – тя има въглеродни нишки в носещата конструкция, направена е от смеси, които просто се „слепват” с пътя, поради което трябва да поддържа висока температура. Цената на всичко това е краткият и живот.