Полезни съвети

Протектор на гумата

Кострукцията на гумата има огромно значение за цялостната и структура, за здравината, издръжливосдтта на натоварване, усукване и вътрешно съпротивление, но именно протекторът е този, който осъществява директния контакт с пътя. На пазара могат да се открият гуми с хиляди видове шарки на протектори, при които функционалността и естетиката се комбинират в различни пропорции. Разбира се, невинаги едното е за сметка на другото , но обикновено постигането и на двете е доста трудно. Идеалната гума за сух асфалт би била гладка, подобно на сликовете за спортни автомобили. Така се осигурява максимална контактна площ на гумата с пътя; разбира се, сцеплението зависи и от много дрвуги фактори, като кинематиката на окачването и разпределението на теглото.

Подходящият избор на смес и шарка на протектора са от изключително важно значение за задоволяване на множество противоречиви изискваня – добро сцепление на сухо, на мокро, нисък шум, ниско съпротивление на търкаляне, устойчивост на износване. Въпреки множеството от решения при оформянето на протектора в общи линии той изглежда така :

Ребрата са свързани в обща окръжност блокове, имащи за задача да осигурян максимална контактна площ, а рамената осигуряват сцеплението на автомобила в завой. Същата задача като ребрата имат и блоковете. Ламелите позволяват относителното изместване на отделните части на блоковете, а при зимните гуми са оформени по специфичен начин, осигуряващ сцепление върху сняг. Каналите имат предназначение да отвеждат. Тъй като водата има качествата на всеки течен флуид, тоест е практически несвиваема, единственият начин гумата да осъществи контакт с пътя е като я изтласка или отвежда към каналите. Производителите създават все по-сложни и специфични подредби на напречните и надлъжните канали, като някои от надлъжните са самостоятелни и имат за задача да поемат част от водата, а други са свързани с напречни, чиято функция е да я отведат от предната към задната част и да я изтласкат навън. Напоследък конструкторите на гуми все повече се стремят да насочват водата не навън, а навътре и назад. Способността на гумата да изтласка по-голямо количество вода зависи от дълбочината на каналите и от тяхната площ – нещо, което е в противоречие с поведението на сухо, където целта е да се постигне максимална площ на контакт и следователно сцепление с пътя. Специалистите наричат съотношението на площта на изрязаните пространства, т.е на каналите и ламелите, към общата площ коефициент на незапълване или void ratio.